Слънчеви лъчи надничат между клоните на дърветата и ни повеждат по пътя на приказките. Шест истории ще ни разкажат за приятелството и смелостта, за обичта и подкрепата, за топлия и уютен дом. Техен автор е Джудита Кампело.
Писателката е родена през 1987 г. в Кастильоне Олона, Италия и живее в провинция Варезе. Завършила е модерна литература в Щатския университет на Милано. Има издадени много книги и сборници с разкази, но също така превежда и римувани текстове. Организира работилници по четене за най-малките, както и творчески работилници и извънучилищни дейности за деца. В България са издадени нейни книги от поредицата „Приказки от Заешката гора“ и от поредицата за сезоните.
„Приказки от Заешката гора“ включва две заглавия: „Какво стана с лешниците?” и „Фестивал на светлините”. Главните герои в тях са зайчетата Боровинко, Лешник и Къпина, а читателите могат да проследят техните семейни моменти и вълнения.
В „Какво стана с лешниците?” зайчетата остават при своите баба и дядо, защото техните родители потеглят на път. И докато са на гости, те се забавляват много – строят си колиба от клони, играят на криеница и жмичка, дядо им разказва приказки, а баба ги учи на хубави песни. Така всяка вечер героите си лягат щастливи и спокойни след преживяванията през деня.
За връщането на техните родители, трите зайчета решават да им направят изненада с украса, танци и лакомства. А най-важното в техния план е… да приготвят вкусна торта с лешници. За Боровинко, Лешник и Къпина започва още едно приключение, в ролята им на сладкари. И това се оказва чудесно занимание, докато накрая свършват лешниците. Задружната фамилия открива решение на възникналия проблем. Но дали резултатът е сполучлив, щом се налагат промени в плана? Отговорът е скрит на страниците в книжката!
Във „Фестивал на светлините” малките зайчета се подготвят за друг празник. Те работят усилено – моливи, ножици, четки и стативи се намират около тях. И трябва сами да си направят фенери, за да бъде красиво и цветно на горската поляна.
В цялата суматоха, обаче някой стои уморен. Дали не му е скучно? Не! Всъщност той подсмърча, гърлото му е червено, а ушичките парят. И какво ли ще прави сега Боровинко? Той се прибира вкъщи, ляга да си почива, пие сироп и чай, и се надява бързо да оздравее.
Идва новият ден и с него радостта, че зайчето ще може да участва в празника. Но то се натъжава, когато разбира че всъщност няма да може да се включи. А сплотеността в Заешката гора ще ни поведе по горските пътечки и ще спре точно пред дома на героя. И ще сияят фенери, светулки и звезди в тази топла и усмихната вечер.
В следващата поредица за сезоните, главни герои са четирима горски обитатели – Зайка, Ежко, Синигерка и Катеричка. Джудита Кампело ни разказва за чудесата на природата, за преживяванията на тези герои и умело вплита елементите на годишните времена.
„Пролетта и катеричката“ е история за търпението и вярата в новия живот. Когато всичко се събужда от зимен сън и няма спомен от лед и слана, всеки в гората, до най-малкото буболече, подскача от радост, че пролетта е дошла.
Приятелите се събират заедно, за да се насладят на слънчевите лъчи, цветовете и красотата на природата. Тук, в тази история, откриваме ценния урок за търпението – ако някое цвете не цъфти, то още не е настъпил момента за това. Главната героиня Катеричка научава, че за всичко в природата си има подходящо време и винаги си заслужават чакането, труда и стаената надежда.
Различен е урокът, който малките читатели ще открият в книгата „Лятото и синигерчето“. Дните са лазурни, нощите топли, а цветовете са се превърнали в плодове. Гората е зелена, летят пеперуди и птици, жужат пчели. Безгрижно е лятото!
Четиримата герои решават да си направят пикник, като Синигерка започва с ентусиазъм да приготвя всичко. Скоро след това, обаче идват тъгата и разочарованието за нея. Защото Катеричка, Ежко и Зайка не идват на пикника – колкото и да ги чака Синигерка и независимо, че приятелите са обещали. Каква ли може да е причината? Заедно с нежните илюстрации на книжката, щом стигнете до края на историята, ще откриете, че тъгата може да се смени с радост и с мноооого светлина!
И продължаваме към следващите вълнения на горските обитатели в „Есента и таралежчето“. Дъхави гъби, златни листа и хрупкави жълъди напомнят, че есента е дошла и е сменила лятото. Дните вече са по-къси, а сутрините студени. И въпреки това, златните пътечки приканват към дълги разходки и занимания.
А сред тази красива природна картина, Ежко изглежда унил. Защо ли? Той знае нещо важно – когато облаци скриват слънцето, в студа таралежите заспиват. Но той изобщо не иска да пропуска игрите и решава, че може да се справи и без зимен сън. Възможно ли е наистина един таралеж да не заспи? Дали в хралупата топла той ще се завие или с приятелите мили цяла зима ще играе?
Нека да надникнем и в последната история за сезоните „Зимата и зайчето“. По черните букове блещука бял скреж, в гората е тихо и спокойно, вятърът даже не трепва. В небето сиви и гъсти облаци се надвесват и животните гледат към тях. Какво ли очакват? С вирнато носле какво ли подушва Зайка?
Пристига дългоочакваният сняг – той е с лек и захарен вкус и небесен аромат. А меките като памук снежинки танцуват, подскачат из въздуха и накрая покриват земята. Светът се загръща с бяла наметка и игрите в горския кът започват.
След цял ден приключения, на моменти дори опасни, с чаша горещо какао край огъня, виждаме Зайка, Синигерка и Катеричка. Тези добри и верни приятели не забравят Ежко, който спи зимен сън в хралупата си. И трите мечтаят как напролет ще му разкажат всичко за техните зимни дни.
Насладете се на приятни мигове с историите на Джудита Кампело. Техният превод и адаптация на български език е на поетесата Мария Донева.