Без съмнение една добре разказана детска история трябва да бъде добре илюстрирана!!!
Затова днес ще спрем вниманието си на Кантен Гребан – белгийски детски писател и илюстратор. Всяка една от неговите книги е като истинско съкровище за нашата библиотека! В Детски и средношколски отдел на РБ „Пенчо Славейков” може да намерите още „Няма ми го панталона”, „Книга за джунглата”, Пинокио”, “От нищо не ме е страх”, “Тайният орден на мускетарите”, “Голямото шоу”, „Питър Пан”, „Приказки” от Ханс Кристиан Андерсен.
Авторът споделя, че като дете се е възхищавал от комиксите на Андре Франкен и Режиес Лоазел, а по-късно от Ребека Дотремер, Едуар Мане и Картие Бресон. Повлиян от работата на Лисберт Цвергер, киното на Жан-Пиер Жьоне и Тим Бъртън. Казва, че е силно вдъхновен от приказките на Ханс Кристиан Андерсен. Той работи от ателие у дома в родния си Брюксел, заобиколен от рисунките на децата си, където се разгръща неговата вселена. Носител е на престижната наградата “Сент-Екзюпери”.
Ето какво споделя Кантен Гребан в едно интервю за това как се ражда любовта му към изкуството: „Винаги съм искал да бъде художник, но като дете исках да рисувам комикси, след това да бъда архитект, после пък да рисувам портрети… Накратко, винаги нещо свързано с рисуването.” А на въпроса какъв съвет би дал на художниците отговаря така: „Никога не забравяйте да се наслаждавате на рисуването, оставете се да бъдете водени от вашето вдъхновение и желание“. Че Кантен Гребан живее и твори според тези думи е неоспоримо.
Всяка една от неговите книгите е произведение на изкуството, с висока художествена стойност и впечатляващи илюстрации.
Характерният стил на Кантен Гребан личи във всяка една негова книга. Той предпочита да рисува с акварел и да използва традиционни техники, като комбинира меки цветове и изразителни фигури. В професионален план неговата първа любов е портретът, който неизменно присъства във всяка негова творба, а дарбата му се състои в уникалната способност да пресъздава емоциите по неповторим начин. Това личи най-много върху лицата на героите, независимо дали те са хора или животни.
И всеки читател – малък или голям, забелязва без да е специалист, умението му да работи със светлината, пространственото му мислене, различната перспектива. В книгите му често присъства темата за любовта. Според него чувствата и емоциите са най-интересното нещо за рисуване! „Болка, любов, гняв, страх… цялата картина се променя в зависимост от тези емоции. Съставът му, гамата му от цветове.” Именно тези детайли отличават творчеството на белгийския илюстратор и го превръщат в един от най-разпознаваемите съвременни художници, признат по цял свят.
… И така без съмнение една добре разказана детска история трябва да бъде и добре илюстрирана!!!