В необятния свят на детската литература има автори, които пишат приказки, и има автори, които променят начина, по който мислим за самите приказки. Джани Родари безспорно принадлежи към втората категория. Италианският писател, учител и журналист остава в сърцата на поколения читатели с дарбата си да превръща думите в игра, фантазията – в инструмент за опознаване на света, а най-дълбоките истини – в прости и запомнящи се истории. Той не е просто създател на незабравими герои като Лукчо и Джелсомино – той е архитект на нов подход към детското въображение, революционер, който използва фантазията като инструмент за социална промяна и интелектуално освобождение. Значимостта на неговото творчество отеква и до днес, а влиянието му върху световната детска литература е фундаментално.
На 23 октомври 2025 г. се навършват 105 години от рождението му.
Животът на Родари невинаги е бил приказка. Роден в малкото градче Оменя в Северна Италия, той рано губи баща си, който бил хлебар. Расте като болнаво и крехко момче, което предпочитало компанията на книгите и цигулката пред шумните игри. Може би тъкмо в тези самотни часове се ражда неговият безкраен вътрешен свят.
Преди да се превърне в световноизвестен писател, Родари сменя няколко поприща. Бил е начален учител, където за първи път прилага своите новаторски методи, насърчавайки децата да измислят истории и да играят с езика. Именно този опит полага основите на неговата знаменита книга „Граматика на фантазията“ – ръководство за създаване на приказки. Това не е роман, а теоретичен труд и е може би най-големият и уникален принос на Родари. В тази книга той представя въображението като някаква божествена искра, дадена само на избрани и като способност, която може да бъде култивирана и обучена. Вместо да предлага конкретни техники (като „фантастичния бином“ – свързването на две произволни думи, за да се роди история) той показва как всеки – дете или възрастен може да се научи да „играе“ с думите и идеите. Тази книга превърна Родари от обикновен разказвач в педагог на въображението. Той даде на учители и родители по цял свят инструменти, с които да насърчат децата не просто да консумират истории, а да ги създават. Това е радикален акт на овластяване – Родари вярва, че дете, което може да си представи различни светове, ще може да си представи и по-добър свят, в който да живее.
Творчеството на Джани Родари е истинска фабрика за въображение.
Неговите герои са необикновени и често абсурдни – като барон Ламберто, който живее два пъти, или малкия Тонино, който става невидим. Но зад привидната лекота и хумор винаги се крие послание. Ето някои любопитни факти за неговите произведения:
„Приказки по телефона“ се раждат от реална случка. Като журналист Родари често пътува и всяка вечер в девет часа се обажда на дъщеря си, за да разкаже приказка за лека нощ. Той демонстрира как една история може да бъде кратка като телефонен разговор, но безкрайно богата на смисъл. Героят му Лукчо от „Приключенията на Лукчо“ се превръща в символ на борбата срещу потисничеството в много страни по света. На повърхността това е забавна история за говорещи зеленчуци и плодове. Герои като принц Лимон и дон Домат не са просто злодеи от приказките – те са карикатури на тиранични режими и бюрократична несправедливост. Той създава герои като Алис Падаланка, която пада навсякъде (дори в дупките на сиренето), или измисля земи, където думите се купуват и продават.
Чрез тази игра с езика и логиката Родари учи децата на най-важния урок: не приемайте света и езика „такива, каквито са“. Всичко подлежи на съмнение, на преобръщане, на преизмисляне.
През 1970 г. Джани Родари става първият и единствен италианец, удостоен с най-престижната награда за детска литература – медала „Ханс Кристиан Андерсен“, наричан още „малката Нобелова награда“.
Мъдростта на италианския писател е универсална и надхвърля възрастовите граници. Неговите думи са малки ключета, които отключват врати към по-дълбоко разбиране на света и на самите нас.
„Сълзата на капризното дете тежи по-малко от вятър. Сълзата на гладното дете е по-тежка от цялата Земя!“
„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“
„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“
„В страната на лъжите истината е болест.“
„Реалността може да бъде пусната през главния вход, но пък може да влезе и през прозореца, което е много по-забавно.“
„Ако можех да имам едно магазинче със две полички, бих продавал… познайте какво? — Надежда. Надежда за всички.“
Джани Родари ни напусна през 1980 г., но остави след себе си съкровищница от истории, които продължават да учат, вдъхновяват и забавляват. Той ни напомня, че фантазията не е бягство от реалността. Напомня ни, че детската литература не е просто подготовка за живота на възрастните – тя е съществена част от самия живот. И 105 години след рождението му неговият глас продължава да звучи ясно, призовавайки ни да не спираме да задаваме въпроси, да си играем с думите и да вярваме в силата на доброто.