„Светът е прекалено голям, за да го гледаш само от един ъгъл”
През погледа на едно необикновено лисиче
/Част 1/
Четенето на следващите редове може да доведе до неустоимо желание да напуснете града, да тръгнете по следи, които водят никъде, да се впуснете в непознатото, да си изцапате лапите до лактите с приключения и да се приберете с бодили по опашката. Този текст е само за лисичета, които не се боят от тръни и вятър в муцунките!
Познавате ли Лиско? Да!?
А усещали ли сте полъха на вятъра, който ви шепне в ухото приказки за приключения и откривателства, който разрошва мислите на подредения ви свят?
Ако отговорът ви е положителен, означава, че сте се сприятелили с духа на Лиско и също имате стремеж към свобода.
Този вятър днес разлиства страниците, излезли из под перото на Борис Априлов и отново ги надува като платна за децата, които ще потеглят заедно с нас на пътешествие.
Този вятър нашепва на всички читатели простичката истина, че свободата не е дестинация, до която се стига с билет. Тя е състояние на духа, а всяка локва е като огледало към звездите. Едно приключение започва не с пътна карта, а с куража да направиш първата крачка извън утъпканата пътека.
Ако имате смелостта да наричате себе си „свободолюбив откривател“, това означава, че виждате чудеса там, където другите виждат просто храсти. Или пък имате смелостта да задавате въпроси там, където другите просто кимат.
Да! Да задавате точните въпроси и да получавате правилните отговори си е цяло умение, но именно то е и основата за всяка любознателност. Ние вече го правим, нали?!
Борис Априлов ни подари за герой едно малко лисиче на име Лиско, което от малко бе любопитно и искаше да изследва „пъстротата на живота”. Защото то е едно необикновено лисиче.
Едно претворено от писателя въплъщение на чистия, неукротим порив, който ни шепне, че светът е твърде голям, за да бъде гледан единствено през прозореца.
Един малък бунтар в сърцето на всяко дете, който отказва да бъде пасивен наблюдател, а избира да бъде главен герой в собствената си безкрайна приказка.
Една животворна искрица, която отказва да се побере в рамки и не се страхува да сгреши, защото знае, че белезите от приключенията са много по-красиви от скуката на застоя.
Защото безопасността се оказва илюзия за нас, възрастните. И защото сме започнали да се страхуваме да живеем със скоростта на сърцата си. Погледнато през очите на Лиско, морето не е просто солена вода. То е една необятна възможност за полет на духа, която само свободните сърца могат да усетят. През погледа му Борис Априлов сякаш ни казва: „Ти не си това, което другите очакват от теб, а това, което избереш да бъдеш.” Преведено на езика на възрастните ни казва: „Запази и развивай индивидуалните си заложби и способности и ги използвай за всеобщи блага. Само така ще се чувстваш в полет на духа си.”
И докато днес светът се опитва да ни вкара в квадратни рамки и сигурни очаквания, Лиско ни учи как да бъдем истински и непринудени, дръзки и смели откриватели на собствените си хоризонти. И въпросът не е къде ще стигнем, а колко пъти, обръщайки се назад, ще можем да се усмихнем на калта по опашката си.
Мили деца, знаем, че обичате необикновеното лисиче, което ви позволява всяко ваше „искам да видя сам“. И ви учи: „Ако не намериш път, измисли си го, а ако не намериш смисъл – стани ти неговият създател. Бъди смел и мисли със собствената си глава, за да пораснеш, без да станеш квадратен.”
Лиско сякаш ви шепне: „Не измервай деня си в стъпки по плочките, а в броя на световете, които можеш да откриеш в една обикновена капка роса”.
И още: „В „квадратния свят” няма приятелство. Няма и смях, защото смехът е „объл”. Там, където има приятелство се ражда и свобода. То е компасът към нея.” Да, Лиско побеждава квадратните същества не със сила, а със своята нелогичност, правейки непредвидими за схемите им неща.
Ето пример от книжката: Докато „квадратите” се опитват да вкарат морето в кутия, то Костенурко учи лисичето как да плува в него без да се удави и не просто да пътува, а да разширява своите граници и възможности.
Ах, този мъдър Костенурко, който се прибира в черупката си от предпазливост, но очите му винаги гледат към хоризонта. Олицетворявайки пресечната точка на света на строгата подреденост и света на свободното творчество, той ни съветва: „Имайте черупка, но нека тя е обла”, т. е. гъвкава.
Умее Костенурко да слага етични граници, благодарение на своята „мъдрост на равновесието”. Той не казва ”не прави това, защото е забранено”, а казва ”не прави това, защото е недостойно”. И не спира Лиско в приключенията, а му дава насоки с поуката, че чувството да си свободен, изисква умението да наблюдаваш и да чакаш. С две думи, балансът е истински постижим, когато границите ни стават почти невидими и се усещат със сърцата като взаимно уважение.
Така е! Наред със свободомислието, от голямо значение е да развиваме и „мъдростта на равновесието”. Да променяме външните правила чрез вътрешната си съвест. За да бъдем свободни, без да се разпадаме и губим частици от душата си, спазвайки само тези правила, които имат логическата връзка да пазят живота. Защото свободата не се измерва само в километри или бързина на тичане. Състои се в способността ни да разбираме и осъзнаваме дълбоката взаимовръзка на всичко в този свят.
Именно чрез Костенурко, търсейки истинския смисъл извън рамката, Борис Априлов ни доказва, че умният човек използва границите като инструменти, а не като стени. И ни доказва чрез своите герои, че правилата имат своя смисъл, само тогава, когато ни помагат да ставаме все по-добри и свободни същества.
Съветът ни към Вас, читателите, разлистили страниците на поредицата, е преди да стъпите в приключение, първо да се погледнете в първата срещната локва. Ако видите само отражение, което се бои да не се намокри, то подминете. Но ако видите очи, които търсят дъното под повърхността, значи сте на правилното място. Истината винаги е малко кална и много истинска.
Затова експериментирайте! Излезте на разходка и намерете нещо малко: цветче, камъче, клонче, пукнатина в тротоара, което никой друг не забелязва. Дайте му име и измислете тайна история за него – откъде е дошло и за какво мечтае. Само така ще се научите да виждате необикновеното в обикновеното.
Или затворете очи за две минути на открито. Опитайте се да чуете три звука, които не произтичат от дейността на хора. Какво ви говорят те?
Погледнете към стаята си или към парка през огледало, или просто през краката си наведени надолу. Светът изглежда ли ви все още „квадратен“ и подреден? Напишете или нарисувайте най-странното нещо, което видяхте през новата перспектива.
Усещате ли вече как Лиско намига и на Вас от всяко скрито кътче на вашето въображение?
Да?!
Тогава хайде да потегляме заедно на път!
Да се пренесем в Тихата гора. Там, където никой никого не спира или ограничава, новите посетители са добре дошли, а обитателите доброволно спазват установения ред.
Да се потопим в емоционалните вълнения на героите, да съпреживеем техните чувства и да се огледаме в мислите, думите и постъпките им. Защото след като прочетете книгата вече ще знаете не как изглежда гората, а как диша тя, когато никой не я гледа.
Приятно четене!