Смайваща художествена одисея, минаваща под знака на пътувания в пространството и времето, картографиране и описание на земното кълбо, разбулване на мистерии, невиждани технически устройства, изучаване на необикновени явления в природата и космоса – това е словесната галактика Жул Верн, включваща 62 романа и 18 повести. Тя вдъхновява и запалва през годините стотици журналисти, режисьори, музиканти… Изследователи, откриватели, пътешественици и мореплаватели по целия свят споделят, че Жул Верн им “е дал” увереността, че няма невъзможни неща…
“Всичко, което човек може да измисли, други хора някога могат да го осъществят…” – думите са на човек, който не се е смятал за учен и не е имал техническо образование, а просто “е крачил” с гигантски стъпки през столетията напред. Колко прозорлив е бил Жул Верн, се убеждаваме от факта, че почти всички негови “фантазии” днес са реалност. Обиколката с балон на земното кълбо отдавна е факт, но Верновите “пет седмици” остават вечни. 
Атомните подводници днес изминават много повече от “20 000 левги под водата”, но “Наутилус” на капитан Немо е “класика”… Днес обиколката “около Земята” не е “80 дни”, а може би 12 ч., но я няма романтиката, пропита в неговите “необикновени пътешествия”. Книгите на Жул Верн обгръщат не само целия известен тогава свят, но и онзи, който ще дойде стотици години след него. Творчеството му е свързано не толкова с личните впечатления на писателя /той наистина е пътувал до Англия, Шотландия и Скандинавските страни, до Америка на най-големия за времето си кораб “Грейт Истърн”/, колкото с богатата му фантазия и любов към науката. „Пет седмици с балон“, „Пътешествие до центъра на Земята“, „От Земята до Луната“, „Капитан Хатерас”, “Капитан Немо”, “Децата на капитан Грант”, “Около Луната”, “Плаващият град”, “Тайнственият остров”, “Жангада”, “Около света за 80 дни”… – едно огромно литературно наследство, разкриващо пророчески истини за бъдещето.
За нас, българите, е особено интересна книгата на Жул Верн “Дунавският лодкар”, излязла три години след смъртта на автора и посветена на героите от Априлското въстание, на борбата на българския народ за свобода и справедливост. В обичайния за него приключенски план авторът описва участта на българин, успял за избяга след погрома на въстанието и посветил странстванията си на една-едничка цел – връщане в Отечеството. Пътуването му по река Дунав е изпълнено с много опасности и прояви на мъжество и доблест. Първото издание на “Дунавският лодкар” на български език е през 1943 г.
Много от съвременниците на Жул Верн не допускали, че романите подписани под това име са дело на един човек, а смятали, че са авторство на колектив от учени и пътешественици. А какви ли биха били прозренията на “бащата на научната фантастика”, ако живееше и твореше днес, във века на информационните технологии…?! Какво ли бихме чели само!!!