24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Повече от хилядолетие четем и пишем на свой роден език. Затова ще бъдем вечно признателни на Светите братя Кирил и Методий – основоположници на славянската писменост и книжнина. Огромен е техният принос не само към славянския род, но и към цяла християнска Европа.
През годините за Светите братя са изпети едни от най-хубавите песни, а „Върви, народе, възродени“ не отстъпва на националния ни химн като внушение и сила.
В прослава на славянската азбука и нейните създатели са казани думи на благодарност, написани са едни от най-хубавите стихотворения и разкази, които се четат и рецитират и до днес.
Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи…
Из “Проглас към евангелието”, Св. Контантин-Кирил Философ
“…ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: “Кой ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор ще рекат: 
„Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде азбуката и преведе книгите, и брат му Методий.“
Из “За буквите“ от Черноризец Храбър, ІX век
“И както денницата, която изгрява по-късно, озарява със своята светлина целия звезден лик, като пръска светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, светейки повече от слънцето с троичните си зари, просвети безбройния народ, тънещ в мрака на невежеството.”
Из „Похвално слово за Кирил“ от Климент Охридски
“Има някаква Великденска тържественост в тоя ден,
светъл и благодатен. Защото и 11 май е един Великден,
Великден на духа и на просветата, на възкресението
на новите надежди и през векове заспалите сили на един народ,
лишен от велики традиции и жаден за тях.”
Иван Вазов
“Величието и светостта на Солунските братя се състои в това, че дадоха на народа ни нещо, което не разделя никого, а обединява всички. Затова тяхното дело надхвърля ценностите на едно человеческо дело, затова народът ги е поставил над себе си.”
Из „Равноапостолите“ от Илия Бешков, 24 май 1947 г.
“С признаването на българския език като автентичен език на Договорите, а също и като официален и работен език, който се използва от
институциите на Европейския съюз, кирилицата се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз. Тази съществена част от културното наследство на Европа представлява особен български принос към езиковото и културното многообразие на Съюза.”
Из Договора относно присъединяването на Република България към Европейския съюз