В месеца на приказките ви представяме един от най-популярните илюстратори на детски книги – Вадим Вадимович Лазаркевич. Той е руски художник-илюстратор, живял и творил в България през втората половина от живота си.
Роден е на 28 февруари 1895 г. в Белая Церков – Украйна в семейството на потомствени дворяни от литовски произход. Бащата Вадим Константинович е генерал от руската армия. Майка му Екатерина Петровна е завършила Музикална консерватория в Киев и много обичала да рисува цветя, птици и домашни животни. По думите на художника, той е наследил дарбата си от нея.
Като малък Вадим прекарал няколко лета, придружавайки баща си и войниците му из Черниговските гори. Скитал с тях из потайните кътчета на необятния лес. Захласвал се в песните на пойните птици, подскачал от радост винаги, когато срещали по горските поляни зайци, лисици и други горски животни. А вечер до насита поглъщал дивните народни приказки, които войниците разказвали край лагерните огньове. Не били редки и случаите, когато се потулвали с любимия му войник Бърджок в някое тайно кътче и там с часове рисували горските обитатели и сцени от чутите омайни руски приказки.
“Оттогава обикнах за цял живот гората и нейните обитатели – животните и птиците, бръмбарите и мравките… От тези незабравими летни дни остана в сърцето ми безгранична обич към приказките, които илюстрирам с най-голяма любов!”
По семейна традиция Вадим завършва през 1913 г. Втори Михайловски кадетски корпус в Петербург, но се отказва от военната кариера на рода. Постъпва в Императорската художествена академия в Петербург. През 1915 г. обаче е мобилизиран като запасен артилерийски офицер – поручик и командир на батарея. На фронта са и брат му Алексей и баща му Вадим. Воюва до 1920 г. и през цялото време рисува епизоди от войната и военния бит, но рисунките му и до днес не са представяни пред българската публика.
През 1920 г. попада в Крим, където след ожесточени сражения Донската армия е изтласкана в морето. Той заедно с брат си и баща си поема с кораб към Цариград и Галиполи. Там отказват да ги приемат и те се прехвърлят на руски търговски кораб, с който стигат до Варна. Следва нов отказ, докато накрая се установяват в Несебър. Семейството обаче завинаги е разделено, майката на художника и сестра му остават в Русия.
След пристигането си в България започва да работи в издателство „Хемус“ като илюстратор на списания и книги за деца и възрастни. Първата творба за деца, която илюстрира, е негърска приказка за списание „Светулка“, чиито редактори по това време са Елин Пелин и Александър Спасов. Работи и към списания „Детска радост“ и „Детски живот“.
Творческата кариера на Вадим Лазаркевич започва след спечелен конкурс на издателство „Паскалев”. Оттогава много поколения деца са израснали с илюстрациите на художника на литературни произведения от родната и световната класика: Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Дора Габе, Леда Милева, Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич… Издадени са над 500 илюстрирани от Лазаркевич книги за деца и възрастни.
Да се изброи всичко, което е илюстрирал Вадим Лазаркевич в продължение на повече от четири десетилетия, е почти невъзможно.
Забележително е творческото му сътрудничество с Ран Босилек. Всички книги на писателя са илюстрирани от Вадим – “Косе-Босе” (1923), “Патиланчо” (1926), “Патиланско царство” (1927), “Бате Патилан” (1927), “Тримата братя и златната ябълка” (1963), „Чик-чирик“, „Синчец“ и други – двамата са винаги сърдечни събеседници с децата. Причудливата приказност на илюстрациите ги превръща в класически образци на изобразителното изкуство за най-малките.
Вадим Лазаркевич е всеотдаен към творците до пълно изчерпване. “Понякога една книга се раждаше така: баща ми разказваше сюжета на писателя, защото го виждаше населен с обичаните от него животни. Докато авторът пишеше, рисунките се появяваха една след друга, в няколко варианта, като че ли той получаваше вдъхновение свише”, разказва Лазаркевич-син.
Художникът умира в София през 1963 г.
Информация за книгите, които притежаваме, илюстрирани от Вадим Лазаркевич
Дигитално копие на рисунка по приказка на Веса Паспалеева от 1942 година