В красивия, многоцветен месец май празнуваме един от най-светлите и обичани български празници – Деня на Св. Св. Кирил и Методий.
Заслуга за утвърждаването му като всенароден празник имат българските просветни дейци от епохата на Възраждането. В прослава на славянската азбука и нейните създатели се написват едни от най-хубавите стихотворения и разкази, които се четат и рецитират и до днес.
Сладкодумният разказвач на приказки Николай Райнов също ни връща към великото дело на славянските просветители с легендата:
РАВНОАПОСТОЛИТЕ
Свика Бог един ден ангелите на всички народи и ги попита на кой народ що трябва, за да му бъде добре.
Изредиха си и всеки получи от Бога поискания дар. Най-подир се яви и ангелът на българите
– Моят народ, Господи, си има земя, колкото му трябва. И сила си му дал, па и с ум си го надарил. Само едно трябва на българите: просвета. Между народа ни вървят мъже, които му проповядват Божието слово на чужди езици – и той не го разбира. Изпрати му, Боже Всемилостиви, вдъхновени люде, за да му обяснят Христовата вяра на български език.
– Похвалявам те, мой пратениче, – каза Бог – че не поиска за своя народ ни богатство, ни власт, ни земя, а пожела онова, което е вечно: духовна светлина. Затова ще наредя за дълги векове твоя народ да бъде просветител и учител на цялото славянско племе.
Тогава Божият Дух слезе над двамата братя от Солун – Кирил и Методий. И двамата бяха мъдри, учени и свети мъже. Много книги бяха прочели, много езици знаеха. Те стъкмиха славянската азбука… и дълги векове след тях българската буква бе знак на духовна светлина между всички славянски народи, защото тъй бе отсъдил Бог, когато раздаваше даровете.
/със съкращения/
