“Виждали ли сте Свирепата Бяла Мечка? Не сте?!
Големите само ни плашат с нея…
И каква пък ще е тази мечка? С какво се занимава? Едва ли е чак толкова страшна! Я да я намерим и да проверим!…”
Всичко това е измислено от любимия детския автор Борис Априлов, който “знае, че пингвините и белите мечки могат да се срещнат само в зоологическата градина”.
Или пък може би е истина, защото историята разказва, че след дълго скитане из Северния полюс шест храбри, малки пингвинчета най-сетне срещат Свирепата Бяла Мечка… , която скоро започва да се чуди как да ги яде – “отпред назад, или отзад напред…”.
Кои са те ли? Ето, вижте:
Пин
Пин-пин – второто Пин-пин-пин – третото Пин-пин-пин-пин – четвъртото Пин-пин-пин-пин-пин – петотоГвин – шестото
Желанието на Свирепата Бяла Мечка наистина е да ги изяде, но най-малкото пингвинче Гвин хитро я надлъгва, улеснява бягството на другите пингвинчета и самоотвержено остава само срещу страшния звяр.
Миг след това обаче те едно след друго се връщат, за да са заедно в голямата беда, защото приятел не се изоставя, защото приятелството е дар.
И какво става после ли?
За всичко това и още, ще разберете от книгата на Борис Априлов “Шестте пингвинчета”, познат ни и като автор на “Приключенията на Лиско”. Това е една страхотна история, пълна с остроумие и шеговити неща. Това е книга за детското любопитство, приятелството, честността. Написана от автора в далечната 1975 година, оттогава до днес тя е любима на поколения деца и родители, предпочитана за четене преди сън, дори драматизирана в театрална постановка.
Хайде да я препрочетем отново?
А ако някой реши да рисува пингвинчета, ходещи по леда, може да го направи така, както го е направил художникът Симеон Спиридонов в книгата – пет големи черни точки върху белия лист и една по-малка – Гвин!
Интересно и лесно, нали!