Историята е водовъртеж от събития и факти, в които са вплетени чувства и емоции. Много български писатели се впускат в нейните дебри и претворяват върху белия лист колосални исторически събития, на фона на които се раждат любови и раздели, щастливи развръзки и драматични обрати.
Макар да не участва пряко в нито едно от историческите събития, които описва, със своето творчество Фани Попова–Мутафова реди името си до най-големите в българската литература. Днес до нас са достигнали невероятните й произведения за средновековни български владетели, в които авторката обединява по един изключително вълнуващ начин историческите факти с магията на художествената литература.
Фани Попова-Мутафова е родена на 16 октомври 1902 г. Дебютира с разказ през 1924 г., но огромна популярност получава след издаването на четирилогията за Асеновци. Тази поредица включва романите „Солунския чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II” и „Последния Асеновец“. Фани Попова-Мутафова проследява по един запленяващ начин историята на една от най-славните български династии, успяла да превърне България в истински хегемон в Югоизточна Европа.
Любими на много поколения читатели са и творбите: „Златният век“, „Седмият грях“, “Княгиня Мария Луиза”, “Д-р Петър Берон”, “Велики сенки”, “На кръстопът” и много други. Те разбиват монотонността, която често лъха от историческите романи, напротив – разказват за гордост, величие и издигането на 
България. Като от учебник по история, героите от произведенията на Фани Попова-Мутафова за деца също са живи и одухотворени – “Приказки за Крали Марко“, “Верен и безстрашен. Разказ за Ангел Кънчев”, „По стръмното към звездите. Разказ за Петър Берон”, “Когато бяха малки”.
За Фани Попова-Мутафова поетът Кирил Христов казва:
„Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”
Фани Попова-Мутафова в каталога на библиотеката