Магьосникът Е. Т. А. Хофман

Месец януари е “богат” рожден месец на много български и световни приказници. Започнахме с Шарл Перо и ето, че дойде ред на автора на “Лешникотрошачката”.

Роден на 24 януари 1776 г. в Кьонигсберг, Хофман от малък „потъва“ в света на книгите. След завършване на образованието си, убеден, че музиката е най-романтичното изкуство, той е силно увлечен по творчеството на Моцарт и в негова чест прибавя трето име към собствените си имена, за да се появи на света като Ернст Теодор Амадеус Хофман. Художник, диригент, композитор, автор на философски новели за възрастни и деца, автор на приказни сюжети, юрист – разностранни са увлеченията му, но самият той се определя като „човек на изкуството“.

Приказките на Хофман са за мечтателни и пораснали деца. Според литературните историци със своята новела „Лешникотрошачката“ той е основоположникът на авторската литературна приказка. Тази приказна новела е и най-популярното Хофманово произведение за деца. За автора малките читатели са „благосклонни и превъзходни слушатели“ и за тях той насища света със „сладостен ромон и прелестни звуци“.

Сюжетът на „Лешникотрошачката“ е заимстван от коледните приказки, в които всичко е възможно. Действието се развива в дните от Коледа до Богоявление – какво по-хубаво семейно четиво за това време на годината!

„Стана тъмно. Децата, сгушени една до друга, слушаха звуците от хола. И там! Там в този момент родителите поставят много прекрасни подаръци на отделна маса под дървото. Сега, сега вратите ще се отворят и …

- Динг-динг-дилин! Сребърната камбана дрънкаше. Мога! Фриц и Мари скочиха и се втурнаха в хола. О! В средата на стаята, обгърната от лъчиста музика на светлината, стоеше великолепно дърво. Пухкавите клони са окачени със златни и сребърни ябълки, китки захаросани ядки, сладкиши и глазура от меденки, напоени с разноцветна глазура. В зеления мрак иглите, като звезди на нощното небе, блещукаха и блещукаха, осветявайки стаята, стотици малки свещи. Но най-важното е коледните подаръци!

Елегантни кукли с порцеланови лица и пързалка с играчки за възхитената Мари. И празнична копринена рокля, на волани и цветни панделки!…“

/из „Лешникотрошачката“/

Историята на омагьосаната лешникотрошачка-принц и малкото момиче Мари не спира да вдъхновява и вълнува поколения наред в дните около Коледа и не само. Дали е заради интригуващия начин, по който приказката на Е. Т. А. Хофман е написана, дали е заради прекрасната интерпретация на Александър Дюма-баща или е заради гениалния балет на Пьотр Чайковски – всичко това прави магията силна, представя илюзията като реалност, като театър.

Приказката на Е. Т. А. Хофман излиза през 1816 г. в томче с други приказки под името “Лешникотрошачката и Царя на мишките” (Nussknacker und Mauseköniges), но това, което я прави толкова интересна, е вплитането на история в историята – в свят на марионетки и фантазия. „Коледни борови гори“, „прозрачни марципанови дворци“, кукли, играчки – само дете може да има очи да види чудните неща, които авторът вижда. Хофман приема децата за равностойни, предизвиква ги, сплашва ги, обърква ги, защото знае, че те обичат точно  това. Ето защо “Лешникотрошачката и Царя на мишките” може да се чете с еднакво удоволствие и интерес Enthusiast_Nepoznatotoи от деца /малки и пораснали/, и от родители.

„Златното гърне“ (1814), „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ (1819), „Принцеса Брамбила“, „Непознатото дете“… – Хофмановите приказки получават световно признание. И музикално: Чайковски, Офенбах, Делиб… – цял магичен свят от фантазия и игра! И за мнозина Е. Т. А. Хофман не е просто писател, а истински магьосник.