„Ти ме питаш: Любовта колко трае?

Любопитен си дали някой знае?

А дали любовта расте? И докъде?

Има ли кой витамини да й даде?”

Какъв е отговорът на този значим въпрос: Колко продължава любовта и възможно ли е тя да порасте? А как точно изразяваме своите топлота, обич и грижа, когато някой се нуждае от тях? Открийте силата на споделянето с помощта на четири картинни книги в рима. Техните автори Смрити Прасадам-Холс и Марк Сперинг умело ни разказват за емоциите и как те ни свързват с другите около нас.

Смрити Прасадам-Холмс иска да помага на децата да се смеят, забавляват и да станат любители на книгите за цял живот. Тя живее и работи в Лондон. Нейните книги са преведени на повече от 30 езика по света.

Марк Сперинг също е известен и утвърден автор на картинни книги. Той живее и работи в Бристол, Англия.  

И двамата автори са екип с илюстраторката Алисън Браун, а адаптацията на стиховете на български език е на Петя Александрова.

Във „Винаги ще те обичам” от Марк Сперинг главният герой е едно малко мишле. То получава искрено уверение от своите родители, че те ще го обичат непрестанно и безусловно.

„Ще те обичам винаги. Необятно!

В любовта няма дотам и обратно.

Дори всичко край нас да се преобърне,

любовта няма назад да се върне.”    

Тяхната обич като родители трае повече от секунда, минута и час, и денем и нощем,

и щом мишлето порасте, и през всеки един сезон.

„Обичам те всякак, през всеки сезон.

Дори ако хленчиш пак за бонбон.”

„Ще те обичам нощ и ден” от Смрити Прасадам-Холс ни запознава с двама приятели – мече и зайче. Общуването между тях е силно и подкрепящо. В компанията на другия, всеки от тях се чувства щастлив и разбран.

„Дали си голям, или малък и плах,

аз теб си харесах, аз теб си избрах.”

„Препъвам се, падам, но щом си до мен,

протягаш ми лапка и аз съм спасен.”

Мечето и зайчето танцуват и пеят заедно, споделят какви са мечтите им

и винаги са готови да си помагат, когато е необходимо.

„Във всеки момент аз мечтите ти знам –

фенерче да искаш, Луна ще ти дам.” 

Следващата книга „Правиш ме щастлив” от Смрити Прасадам-Холс ни напомня колко е важно да ценим любимите хора и всички красиви, щастливи мигове с тях. Тук, лисиче и таралежче разбират, че светът е прекрасен, когато са двама. Прегръдката на тяхното приятелство стопля и окрилява, а когато са заедно, за тях няма досада и студ.

„Дори да е зима, студено и снежно,

щом ти си до мен, става топло и нежно.”

Игри и усмивки изпълват дните и радост се вижда в очите,

защото двамата герои избират обичта и подкрепата.

„Понякога вятър и дъжд ме спохождат –

не ми се говори, не ми се разхожда.

Това е обаче за кратко, додето

ти идваш и светва веднага небето.”

„Винаги ще съм до теб” от Смрити Прасадам-Холс ни разказва затова как имаме нужда от някого в живота си. Някого, на когото винаги може да разчитаме във всеки един момент. 

„За теб ще нося шал, чадър и топла дреха.

И думи за кураж, и думи за утеха.”  

„На педя съм от теб, дори и да не искаш.

И в радост, и в беда за лапката те стискам.”

В книгата са представени различни животни,

с техните преживявания, емоции и детски вълнения.

„Ще има смях и вик, и рани, и сълзички.

Но аз ще съм до теб. Тъй както правят всички.”

Която и от четирите книги да изберете, посланията в тях са силни и прекрачват всяка възрастова граница. Те ще пробудят познати или неочаквани емоции – защото обичта в нашите сърца не е като точка в детската тетрадка. Тя и нощем не заспива и е като поточе, което постоянно търси път. И така, ден след ден, ние порастваме смело, заедно със силата на необятната любов!

 „А любовта расте ли? И докъде?

Има ли кой витамини да й даде?

Тя самата е хапче, ама вълшебно.

Ще пораснете заедно. И непременно.”  

Споделете