Ако попитаме децата днес какво знаят за “Славейче”, те ще ви отговорят – пойна птичка, която…
Ако зададем същия въпрос на техните родители, отговорът ще е по-различен – с думите:
“Най-хубавото детско списание, с което сме израснали…”
Тогава е нямало “Спайдърмен”, “Мики Маус”, “Барби”, “Том и Джери”, но децата с интерес са чели “Славейче”, “Дъга”, “Смяна”, “Пламъче”, “Картинна галерия”.
Списание “Славейче” има почти енциклопедичен характер и през годините се радва на огромен интерес. На неговите страници могат да се видят не само стихове и приказки, но и научнопопулярни четива и многобройни илюстрации, дело на изтъкнатите български илюстратори – Васил Вълчев, Алекси Начев, Венелин Вълканов, Боян Андреев и много други.
“Всеки истински приятел ще си има, ако ме чете през цялата година” – под това мото през 1957 година започва да излиза списание “Славейче”. Негов пръв главен редактор е писателят Лъчезар Станчев. На страниците му намират място различни рубрики – “Светли извори”, “Попълни-отгатни!”, “На работа ръчички – да си направим самички”, “Кино Славейче представя:…”. Чрез публикуваните гатанки, ребуси, загадки, закачки, залъгалки, песнички с ноти, фигурки за оцветяване и моделиране децата се забавляват, опознават себе си и света, учат се кое е добро и кое – зло.
В броевете на “Славейче” могат да се открият творби на Ран Босилек, Йордан Милев, Марко Ганчев, Леда Милева, Трайко Симеонов, Лиана Даскалова, както и много чуждестранни автори – Джани Родари, Джеймс Матю Бари, Уолт Дисней и др. От 1958 година към всеки брой от списанието излиза и по една малка книжка с размера на пощенска картичка – Библиотека Славейче с приказки от български автори.
В Детски и средношколски комплекс на РБ “Пенчо Славейков” списание “Славейче” се съхранява от 1958 до 2002 година, когато спира до излиза.
И да завършим с гатанка:
“Цял ден пътува, а не излиза от къщи. Що е то?”
Знае се от всички – “Охлювът”, но това не пречи отново да разлистим броевете на детското списание “Славейче” и с удоволствие да прочетем “Седнал Зайо да плаче” от Ран Босилек, “Жабчето цар” от Виолета Кънчева, “Защо плачат лозите” от Стефан Костов, “Баба Зима” от Лиана Даскалова, “Лакомото пате” от Иван Серафимов и много още…