„С гласове неспокойни, с гласове гръмовити
се обажда морето. И се вдига на пръсти.
С километри пред мене то плете и разплита
шал от сребърна пяна и катранени пръски…“
Из „Триптих за лятното море“
Тези чудни стихове за морето, съчетали багри, звуци и чувства, излизат изпод перото на талантливата, но позабравена наша поетеса Надя Кехлибарева (1933-1988).
Родена във Варна, тя расте и учи в родния си град. Вече като утвърдена писателка, споделя: „Във Варна останаха детството и младостта ми. В този град узря чувството ми, че винаги ще се намери сред хората от крайбрежието топлина и за мен.“
На любимия град и на морето Надя Кехлибарева посвещава по-голямата част от своето творчество. Пише стихове, приказки, разкази. Автор е на 40 книги за възрастни и деца. Превежда поезия от немски, руски и френски език. Сюжетите в книгите и са оригинални, героите – интересни, приключенията – вълнуващи.
Децата на 80-те и 90-те години растат с нежните стихове на „Цветни стъкълца“, „Захарни петлета“, „Гостенче с бодли“ и други.
Отблясък
На стената слънчевото зайче
кацна с две разперени ушички,
та детето в стихналата стая
да не е самичко.
Приказките на Надя Кехлибарева – „Приказки от голямата долина“ и „Приказки от моряшкия куфар“ крият вълшебства, водят към непознати земи, разказват за големи хора и големи приятелства.
„…И го повежда морската магьосница. Гмурка се до него, насочва го към морските пропасти. Лъчи и рибени люспи се преливат. Подводни цветя раздиплят крехките си шарки. А далеч – на дъното – се разгаря подводният дворец на морската царица…“
Из „Приказки от моряшкия куфар“
Със сигурност тази книга е била сред любимите на стотици пораснали вече деца.
Нека да отворим моряшкия куфар на Надя Кехлибарева. Пренасяме се в чудния свят на морски стихии, на малкия скалист френски „Остров с камбани“, чуваме звън на пеещи камбани, историята на старата мисис Портър от Ливърпул, а на пристанището в Копенхаген – покъртителна история за статуята на Малката русалка („Приказка на каменен престол“).
В Алжир „Продавачките на ясмин“ ни разказват чудната приказка за това дивно цвете, а в Шанхай – защо китайците почитат змея.
Вечеряме със самия Морски вятър в (“Най-прекрасното море).
Разхождаме се в Петербург, в Ню Йорк и Сан-Франциско, Дакар, на остров Кипър и след като сме се заредили с вълшебства и нови приятелства, се прибираме у дома.
И накрая… затваряме моряшкия куфар.