Надя Кехлибарева и морето

синият кораб

„С гласове неспокойни, с гласове гръмовити

се обажда морето. И се вдига на пръсти.

С километри пред мене то плете и разплита

шал от сребърна пяна и катранени пръски…“

Из „Триптих за лятното море“

                                             

Тези чудни стихове за морето, съчетали багри, звуци и чувства, излизат изпод перото на талантливата, но позабравена наша поетеса Надя Кехлибарева (1933-1988).

Родена във Варна, тя расте и учи в родния си град. Вече като утвърдена писателка, споделя: „Във Варна останаха детството и младостта ми. В този град узря чувството ми, че винаги ще се намери сред хората от крайбрежието топлина и за мен.“

На любимия град и на морето Надя Кехлибарева посвещава по-голямата част от своето творчество. Пише стихове, приказки, разкази. Автор е на 40 книги за възрастни и деца. Превежда поезия от немски, руски и френски език. Сюжетите в книгите и са оригинални, героите – интересни, приключенията – вълнуващи.Надя Кехлибарева

Децата на 80-те и 90-те години растат с нежните стихове на „Цветни стъкълца“, „Захарни петлета“, „Гостенче с бодли“ и други.

 Отблясък

На стената слънчевото зайче

кацна с две разперени ушички,

та детето в стихналата стая

да не е самичко.

Приказките на Надя Кехлибарева – „Приказки от голямата долина“ и „Приказки от моряшкия куфар“ крият вълшебства, водят към непознати земи, разказват за големи хора и големи приятелства.

„…И го повежда морската магьосница. Гмурка се до него, насочва го към морските пропасти. Лъчи и рибени люспи се преливат. Подводни цветя раздиплят крехките си шарки. А далеч – на дъното – се разгаря подводният дворец на морската царица…“

Из Приказки от моряшкия куфар“

"Приказки от моряшкия куфар"Със сигурност тази книга е била сред любимите на стотици пораснали вече деца.

Нека да отворим моряшкия куфар на Надя Кехлибарева. Пренасяме се в чудния свят на морски стихии, на малкия скалист френски „Остров с камбани“, чуваме звън на пеещи камбани, историята на старата мисис Портър от Ливърпул, а на пристанището в Копенхаген – покъртителна история за статуята на Малката русалка („Приказка на каменен престол“).

В Алжир „Продавачките на ясмин“ ни разказват чудната приказка за това дивно цвете, а в Шанхай – защо китайците почитат змея.

Вечеряме със самия Морски вятър в (“Най-прекрасното море).Old suitcase

Разхождаме се в Петербург, в Ню Йорк и Сан-Франциско, Дакар, на остров Кипър и след като сме се заредили с вълшебства и нови приятелства, се прибираме у дома.

И накрая… затваряме моряшкия куфар.