В съкровищницата на българската литература има книги, които ни карат да ги четем отново и отново.Такива са книгите на големия български писател Емилиян Станев. Неговите творби въплъщават силата и мъдростта на природата, отразяват превратностите на историята, ужасите на войната, навлизат в дълбините на човешката душа. Неслучайно Емилиян Станев се нарежда сред колосите на българската литература, сред най-изкусните разказвачи за деца и възрастни. Днес се навършват 110 години от рождението на писателя.
Никола Стоянов Станев, както е истинското име на автора, е роден през 1907 г. във Велико Търново. От малък баща му го води на лов сред природата, която после той описва в книгите си. Завършва гимназия в Елена като частен ученик. Известно време живее в София, учи живопис, а впоследствие – финанси. Не става финансист и художник живописец, но става художник на словото.
Трудно е да пишеш за деца – трябва да носиш детето в себе си. Емилиян Станев умело пресъздава детските си въжделения върху белият лист. Приказките и разказите му докосват детската душа, където природата присъства с цялата си прелест и оживява, а животните са верни приятели. Незабравими за децата са „Къщичка под снега“,“ Лакомото мече“, “Пролетна разходка”, сборникът с разкази „През води и гори“. Не можем да не споменем „Чернишка“, „Когато скрежът се топи“, „Повест за една гора“ – книги, с които израстват поколения деца.
В творбите си за възрастни Емилиян Станев пише за ересите в Средновековна България, за Балканската и Първата световна война, за 
Септемврийското въстание… Емблематични за творчеството му са „Антихрист“, „Иван Кондарев“, „Крадецът на праскови“, „Търновската царица“, като някои от тях са филмирани. Героите му са с богата палитра от чувства. Често любовта ги окрилява, но и ги изпепелява, свободата и хармонията ги вълнуват. С майсторство и неповторим замах Емилиян Станев разказва за извечното човешко пътуване към дома, красотата и любовта. Творбите му ни карат да бъдем добри, толерантни, да обичаме природата и хората.
Не случайно големият писател през 1975 г. става носител на националната награда „Йордан Йовков“, а за цялостното си анималистично творчество за деца е удостоен с наградата „Ханс Кристиян Андерсен“. През 1974 г. става академик. С всичко написано Емилиян Станев се нарежда сред най-великите български писатели на XX век.