Книги, в които са описани приключения – разтваряме страниците им и притаяваме дъх! Четем ги и въвлечени във водовъртеж от чувства, емоции и случки не забелязваме изминалото време…, препоръчваме ги на приятели, препрочитаме ги.
Кой написва едни от най-хубавите приключения за студения Север и борбата за оцеляване в трудни условия? Кой разказва най-увлекателно за невероятната чувствителност и преданост на „добрия приятел на човека“ – кучето?
Отговорът е един – Джек Лондон!
Неговите приключенски книги са емблема за световната литература. На 12 януари се навършват 145 години от рождението на писателя!
Джон Грифит Чейни, известен по целия свят като Джек Лондон, постига световна слава още приживе с таланта си да разказва убедително и ярко сюжетите в написаните от него над 50 книги. В основата на някои от тях са собствените му преживявания – трудностите и предизвикателствата, които среща и преодолява по своя път.
От малък Джек Лондон е принуден да изкарва прехраната си с тежък труд. През 1893 г. в конкурс по писане печели първа награда. Това състезание го вдъхновява да се посвети на писането, да се самообразова, да изживява творбите си.
Не след дълго в Аляска е открито злато и започва времето на т.нар. „златна треска“. През 1897 г. Джек Лондон заминава за Клондайк в полярния студ на Северозападна Канада и става златотърсач. Там сред свирепата северна пустиня той се сдобива с материал за първите си успешни разкази, в които увлекателно описва силата на природата и трудния живот на траперите и търсачите на злато. През 1902 г. Джек Лондон публикува първите си два романа – “Дъщеря на снеговете” и „Плаване с „Ослепителни”.
Година по-късно – на 27-годишна възраст той постига изумителен успех с романа “Дивото зове”, който се продава за един ден. Този кратък роман-приключение разказва за златната треска в Клондайк, проследявайки историята на домашното куче Бък, попаднало на север сред златотърсачите и срещата му със „закона на тоягата“:
„Беше победен (знаеше го), но не и сломен. Веднъж за винаги разбра, че няма никакви изгледи срещу мъжа с кривака.Този урок той не забрави през целия си живот. Тоягата беше откровение. Тя го въведе в света на първобитния закон и Бък добре се запозна с това въвеждане. Животът бе придобил брутален облик. Срещна го лице в лице безстрашно и у него се пробуди цялата му природна хитрост…“ /из „Дивото зове“/
През 1906 г. Лондон публикува втория си най-известен роман „Белия зъб”. С него Джек Лондон драматично противопоставя смелостта на златотърсачите да оцелеят в свирепата северна пустиня и живите природни описания, белязани от леденото безмълвие:
„…Нов, още по-силен вой рязко прониза царуващата тишина. Двамата мъже вече определиха посоката му. Той идваше отзад, от онова снежно пространство, през което бяха преминали през деня. Пак зад тях, но малко по-наляво се разнесе и трети вой, като че ли в отговор на втория.
– Вървят след нас, Бил – каза човекът, който крачеше отпред.
Гласът му прозвуча прегракнало и неестествено. Явно бе направил усилие, за да проговори… .“ /из „Белият зъб“/
Книгата постига незабавен успех, героите от нея печелят фенове с поредицата от анимационни и филмови адаптации по целия свят.
„Пиши за това, което познаваш.“ – този израз бележи успеха на Джек Лондон, влизал в какви ли не роли и опознал толкова много места. Незабравими остават романите му “Морският вълк”, “Мартин Идън”, “Лунната долина”, „Белю Пушилката“, „Малката стопанка на голямата къща“, „Сърцата на тримата“, „Севера Одисея“, както и много сборници с разкази. Не само в Америка, но и в много училища и университети по света „Мартин Идън“, „Дивото зове“ и „Белия зъб“ са включени в учебните програми.
Жажда за живот, инстинкт за оцеляване, упоритост, воля, преклонение пред природата, взаимопомощ – това са темите, които в творчеството си Джек Лондон издига в култ.
Вечни теми и днес!