„Едно време – отдавна, много отдавна, още когато бабите и дядовците ни били деца – имало един доктор; името му било Дулитъл – Джон Дулитъл, Д. М. „Д. М.“ означава, че бил истински доктор по медицина и страшно умен човек.… Щом го зърнели по улицата, нахлупил високия си цилиндър, всички казвали: „Вижте, вижте – докторът минава! Много учен човек, брей“! А кучетата и децата хуквали след него; дори и гарваните, свили гнезда в църковната камбанария, започвали да грачат и да кимат с глава…“
Така започва историята на добродушния лекар „Доктор Дулитъл“, който знае езика на животните и винаги им помага в беда, написана от Хю Лофтинг. През януари се навършиха 135 години от рождението на писателя.
Роден в Ирландия, като дете Хю Лофтинг има много домашни животни, с които създава своята първа и реална „частна зоологическа градина“ в шкафа на майка си. От малък Лофтинг пише и рисува, а по-късно илюстрира сам поредицата си от дванадесет книги за „добрия Доктор Дулитъл“.
След завършване на своето образование, писателят работи като инженер на големи строежи в Канада, Западна Африка и Куба. Тези пътувания му помагат да описва правдоподобно екзотичните животни и растения в бъдещите си книги, за да се получат прекрасните фентъзи приказки и разкази за деца. По време на Първата световна война се сражава във френските окопи и там, поразен от страданието на полковите коне на бойното поле, Лофтинг пише в писмата си до своите деца:
„Ако можехме да направим животните да имат същите шансове като нашите, защо да не им окажем и подобно внимание, когато са ранени. Но, очевидно, за да развием конската хирургия така добре, както медицинския фронтови пункт, трябва да знаем конски език…“.
В тези писма авторът измисля и своя героя „Доктор Дулитъл“, защитник на животните и враг на насилието. До края на живота си Хю Лофтинг остава неуморен борец против войната.
През 1920 г. се появява “Историята на доктор Дулитъл”. Нейният успех е причината авторът окончателно да се откаже от професията си на инженер в полза на писателското поприще.
Първата му книга се приема с възхита и получава американската литературна награда „Нюбъри“. Действието в нея се развива в малкото английско градче Пудълби, където живеят доктор Джон Дулитъл и сестра му Сара Дулитъл. Всяка неделя те ходят на църква (Джон Дулитъл носи черен цилиндър!) и по нищо не се отличават от другите жители на градчето, освен с това, че градината им е пълна животни, а докторът е единственият човек, който говори с тях и ги лекува, дори и тези, които са капризни – напр. „невестулката страда заради счупен нокът“…!
Книгите на Лофтинг проследяват превръщането на чудатия доктор във ветеринарен лекар по съвета на папагала му Полинезия. Той го насърчава да вземе това решение, когато пората пациенти го напускат:
„Зарежи глупавите хора щом са толкова слабоумни и не виждат, че си най-добрия доктор на света. Заеми се с животните – те поне ще могат да те оценят. Стани доктор на животните!“ – и папагалът се заел да изучи своя любим доктор на птичешката азбука…“.
По-късно действието се премества при болните маймуни в Африка, по река Лимпопо, на пиратски кораб. Налага се част от героите на Лофтинг да участват в борба с бикове, да преживеят корабокрушение и още куп фантастични приключения. След като докторът успява да излекува животните, за благодарност те му подаряват впечатляващото двуглаво раздвоено същество Бутни-Дръпни. Дулитъл го занася обратно в Англия и прави цирк…, за да се появи през 1924 г. „Циркът на Доктор Дулитъл“. Следват „Доктор Дулитъл на Луната“, „Керванът на Доктор Дулитъл“, „Градината на Доктор Дулитъл“, „Пощенската служба на Доктор Дулитъл“ и всичките останали приключения – до дванадесет на брой.
Неговата поредица за животните е уникална в детската художествена литература, превеждана и преиздавана е многократно. С годините сюжетът й не остарява за малките читатели. През десетилетията и днес приключенията на „добрия Доктор“ са много популярни, в много страни по света са включени в учебните програми за деца. Известни са десетки анимации и филмови адаптации на книгата – TV версии, сериали, игрални филми. Образът на Доктор Дулитъл е взет за основен герой в книгата на Корней Чуковски „Доктор Охболи“ през 1929 г.
Освен поредицата за „Доктор Дулитъл“, Хю Лофтинг пише и „Стихове за овесената каша“, „Палавата Нора“, „Историята на госпожа Табс“, „Томи, Тими и госпожа Табс“, „Вълшебният здрач“ и „Книгата на Гъб, Гъб“. Зад комичните истории в тях се крият сериозните намерения на автора чрез писаното слово да говори за защита на животните и против всяка друга форма на човешка жестокост. И остава завинаги в историята на световната детска литература със своите анималистични книги за деца.
През всичките години на творчество Хю Лофтинг следва своя девиз, който е и мото, поставено в началото на първата му книга от поредицата за Доктор Дулитъл:
“На всички деца – деца по възраст и деца по сърце…”.