Двамата пакостници на Вилхелм Буш

В западноевропейската литература той е известен като автор с многостранен талант на художник и сатиричен поет, създател на първия детски комикс. Любопитното за автора е, че той като  безспорен майстор на хумора, е бил по характер мрачен, невесел, доста заядлив и саможив. Увличал се по философията на Шопенхауер, споделял нейния песимизъм и никак не вярвал в това, че злото по света е излечимо, нито пък че човекът в него може да стане по-добър. Но пък навярно точно по тази причина надмогвал тежките мисли с хумор, сатира и шеги.

Това е немският писател Вилхелм Буш. Той започва творческия си път на 27 години в немско хумористично списание, където пише смешни стихове и историйки, които илюстрира с т.н. „инфантилен” стил, който той налага и които придобиват популярност.

През 1865г., когато е на 33г., Буш публикува първата си книга за деца с илюстрирани стихове „Макс и Мориц”. В нея той описва двама братя „хулигани”, „хайдути”, „хъшлаци”, които слушат все гласа на злото (за подобни деца често пишат във вестници и книги). Писателят решава също така да предупреди читателите за зловещата съдба на подобни деца. Със средствата на сатиричната хиперболизация Буш описва седем пакости, които не са направени по невнимание и не са случайни, а дълго обмисляни злодеяния, които заслужават наказание.

Жертви на техните шеги са вдовицата Болте, селският учител Лемпел, шивачът Бек, господин пекар, фермерът от Мека и чичо Фриц. В резултат на това пилетата на вдовицата Болте се превръщат в трупове, но не само това, момчетата ги крадат направо от тигана. Малкият шивач Бек пада от мост, изрязан от палавите момчета, учителят Лемпел, получава порция барут вместо тютюн за пушене, а  в леглото на чичо си Михел  се появяват бръмбари.

maxresdefault 3-07

Наказанието за момчетата обаче не може да се нарече друго освен драконовско: пекарят ги навива в тесто и ги изпраща в нагорещена фурна. Но те оцеляват, прегризват черупката на хляба си и са свободни. Последната им шега обаче завършва зле за тях. Воденичарят ги хваща в плевнята и ги смила на едро брашно, което накрая патиците изяждат. Всички жертви одобряват подобно мъченичество на Макс и Мориц. Макс и Мориц загиват жестоко, смлени и изядени от две патки. „Злото свършва зле накрая” си мисли всеки жител в селото на двамата братя и „радост прояви открито”:

Мир ще има, щом ги няма

Тези хулигани двама.

1-05  

 В „Макс и Мориц” хуморът и жестокостта са неразделни един от друг. Неслучайно просветителите от епохата на Бисмарк смятат тези разкази за „несериозно произведение, което оказва лошо влияние върху младите хора“. Но това по никакъв начин не повлиява на популярността им. Историите се възприемат в забавен възпитателен смисъл и добиват голяма популярност. През 19 век книгата е преведена на 10 езика, през 1887 г. дори е публикуван превод на японски. Сега има около 300 превода на различни езици и диалекти, включително латински и старогръцки.