Нака си представим едно пристанище някъде на френското крайбрежие преди около двеста години – търговци и моряци се суетят, стоки се товарят и разтоварват, шумни разговори, тълпи от хора. Едно единадесетгодишно момче тайно се прокрадва между тях, за да се качи на кораб, готов да отплава за Индия. Нека да си представим и неговото безгранично любопитство към далечни и непознати земи, съчетани с желанието за незабравими приключения…

Това момче е свалено на брега още на следващото пристанище от своя баща…

Това момче не е измислен герой, а един от най-големите романисти на всички времена, безспорен създател на жанра научна фантастика за деца, умел предсказател на бъдещето и бъдещи изобретения…

Това е Жул Верн – човекът, който през целия си живот не спира да пътува към непознати измерения и светове, макар и със силата на мисълта и въображението!

Всичко, което човек може да измисли, други хора някога могат да го осъществят…” – думите са на Жул Верн, който не се е смятал за учен и не е имал техническо образование, а просто “е крачил” с гигантски стъпки през столетията напред. Колко прозорлив е бил той, се убеждаваме от факта, че почти всички негови “фантазии” днес са реалност. Обиколката с балон на земното кълбо отдавна е факт, но Верновите “пет седмици” остават вечни. Атомните подводници днес изминават много повече от “20 000 левги под водата”, но “Наутилус” на капитан Немо е “класика”…

Днес обиколката “около Земята” не е “80 дни”, а може би 12 ч., но я няма романтиката, пропита в неговите “необикновени пътешествия”. Книгите на Жул Верн обгръщат не само целия известен тогава свят, но и онзи, който ще дойде след стотици години. Творчеството му е свързано не толкова с личните впечатления на писателя /той наистина е пътувал до Англия, Шотландия и Скандинавските страни, до Америка на най-големия за времето си кораб “Грейт Истърн”/, колкото с богатата му фантазия и любов към науката. „Пет седмици с балон“, „Пътешествие до центъра на Земята“, „От Земята до Луната“, „Капитан Хатерас”, “Капитан Немо”, “Децата на капитан Грант”, “Около Луната”, “Плаващият град”, “Тайнственият остров”, “Жангада”, “Около света за 80 дни”… – едно огромно литературно наследство, разкриващо пророчески истини за бъдещето.

За нас, българите, е особено интересна книгата на Жул Верн “Дунавският лодкар”, излязла три години след смъртта на автора и посветена на героите от Априлското въстание, на борбата на българския народ за свобода и справедливост. В обичайния за него приключенски план авторът описва участта на българин, успял за избяга след погрома на въстанието и посветил странстванията си на една-едничка цел – връщане в Отечеството. Пътуването му по река Дунав е изпълнено с много опасности и прояви на мъжество и доблест. Първото издание на “Дунавският лодкар” на български език е през 1943 г.

Много от съвременниците на Жул Верн не допускали, че романите подписани под това име са дело на един човек, а смятали, че са авторство на колектив от учени и пътешественици. А какви ли биха били прозренията на “бащата на научната фантастика”, ако живееше и твореше днес, във века на информационните технологии…?! Какво ли бихме чели само!!!

Споделете