Носите ли “случайно бучка захар със себе си”? А знаете ли “колко крака има китът”?

Писателят, който разказва за всичко това и отговоря на най-странните въпроси чрез романите си за деца, е Ерих Кестнер. В автобиографичния му роман “Когато бях малко момче” четем:

“Когато едно дете се научи да чете и обича да чете, открива и завладява втори свят, царството на буквите – тайнствен, безкраен континент! Аз четях, четях и четях. Нито една буква не можеше да се скрие от мен. Четях книги и тетрадки, упътвания, табели на фирми, готварската книга на майка ми… Затова станах най-добрият ученик и най-послушният син…”

В романите за деца на Ерих Кестнер някои “сложни наглед неща се оказват детински прости, а други, уж прости, съдържат толкова житейска мъдрост…”. Те му носят световна слава и почит, като доказателство за това е наградата “Ханс Кристиан Андерсен”, която печели през 1960 г. На въпроса защо пише предимно за деца, авторът отговаря:

“Защото децата слушат с наострени уши.”

Ерих Кестнер (1899-1974) е роден в Дрезден. Умно и любознателно момче, той обожава родителите си, своя роден град и книгите. Завършва с отличие гимназия и получава “Златната стипендия на град Дрезден” за постиженията си. Участва в огнения ад на Първата световна война, събитие, което формира неговия характер като писател, журналист и редактор.

Първият роман за деца на Ерих Кестнер – “Емил и детективите” излиза през 1928 г. и се разграбва за броени дни. Героите от романа само за ден и половина успяват да заловят опасен престъпник. Те стават любимци на децата по цял свят. В изданието от 1934 г., което Регионална библиотека “Пенчо Славейков” притежава, преводачът Лазар Голдман пише:

“… Като всички негови книги, и тя е много духовита. И ту е много весела, ту малко тъжна. Но винаги увлекателна, бърза, трепетно топла и жива, сладка и горчива – като живота, който живеем… .”

prikazki-erih-kestnerСледват “Антон и Точица”/1931 г./, “Това се случи на 35 май”, “Малкият мъж”, “Малкият мъж и малката мис”, “Когато бях малко момче”, “Хвърчащата класна стая”, “Приказки”…

Авторът печели симпатиите, като води пряк диалог с малките читатели, потапя ги в интригата на историята, незабелязано ги насочва през различните чудатости на своите книги, чак до самия им край. И те стават забележителни. Или както пише Ерих Кестнер:

“Какво исках да кажа? А, да, сетих се вече. Историята, която ще ви разправя сега, е извънредно забележителна. Забележителна е, първо, защото е забележителна, и второ, защото наистина се е случила… Аз обаче промърморих: “Фокус-бокус” – и тя се превърна в цяла книга… .”изтеглен файл

И с приказния “фокус-бокус” на Ерих Кестнер децата продължават да харесват романите и приказките му. На 23 февруари се навършват 122 години от рождението на писателя.

Споделете