Присъждането на Нобеловата награда за литература за 2014 г. на Патрик Модиано изненада дори и самите французи. Журито на шведската кралска академия го избира сред 210 други кандидати, като се мотивира с думите: “Наградата се дава за умението му да превърне спомените в изкуство, което изважда на показ най-тайнствените кътчета на човешкото сърце, разкривайки реалния живот във военно време.” Условието, поставено в завещанието на Алфред Нобел от 1895 г., е наградата да се даде на писател, “който е създал в областта на литературата най-забележителния труд с висши идеали” и Модиано в пълнота отговаря на него.
В речта си, която произнася на френски език, Модиано говори за голямата промяна – как във виртуалния и бърз свят съвременните автори трудно могат да се фокусират върху бавното писане, така както са го правили Балзак и Толстой. Той казва: „Социалните медии изяждат онази интимност, която дава дълбочина на всяка индивидуалност… Но аз ще остана оптимист за бъдещето на литературата“.
Жан-Патрик Модиано е роден в парижкото предградие Булон Биянкур на 30 юли 1945 г., два месеца след края на Втората световна война. Баща му е евреин от италиански произход, а майка му – белгийска актриса. Срещата им по време на окупацията на Париж бележи творчеството на писателя. В повечето му романи миналото завладява сегашното и дори неизказано, става по-реално от него.
Модиано публикува първия си роман “Площад “Етоал” през 1968 г., когато е само 22-годишен. През 1978 г. печели наградата “Гонкур”, през 2010 г. е удостоен с „Prix mondial Cino Del Duca“. Две години по-късно е награден с „Austrian State Prize for European Literature“ и през следващите десетилетия се очертава като един от най-добрите световни новелисти. Неслучайно във френския език е въведен на негово име терминът „modianesque“, характеризиращ мистериозен човек или ситуация. Модиано винаги е казвал, че мистериозното и непознатото го привличат. Автор е и на детски книги и сценарии.
Много от книгите му са успешно филмирани. Сред тях под различни заглавия са: “Младост”, “Вила тъга”, “Недели през август” и др. Написал е и сценария на популярния филм на Луи Мал „Люсиен Лакомб“. Партнирал си е с Катрин Деньов в лентата „Генеалогии на едно престъпление“.
Поканен от Френската академия да се присъедини към групата на „безсмъртните“, той отказва, вероятно заради публичността, която званието ще му донесе.
Наградата на Патрик Модиано за литература е петнадесета за Франция от 1901 година до сега и я нарежда сред страните с най-много Нобелови награди в тази категория.