Навършват се 145 години от излизането на първия брой на детското списание “Пчелица или ред книжки за децата“ през 1871 г. в Цариград, с което Петко Р. Славейков поставя началото на българския детски периодичен печат. Освен че е първото, то е и най-родолюбивото. И си остава такова до край. Уводната статия на Дядо Славейков е със заглавие „Всяка книга, всякой вестник има душа“, а с обръщението си „Към българчетата!“ той разяснява на младите читатели ползата от хубавото четиво. Голямата любов на поета към родината е главната и основна тема на списанието. С дълбоко чувство на обич и уважение той разказва за славното ни минало, учи децата на честност, трудолюбие и любов към България, към родния край.
Петко Р. Славейков успява да издаде само седем книжки и след цензура, 
списанието спира. След Освобождението отново е възстановено и с прекъсвания излиза до 2011 година, като духът на Дядо Славейков лъха от всяка негова страница.
Днес разлистваме „Пчелица“ и откриваме творби на любимите български писатели – Петко Р. Славейков, Ран Босилек, Леда Милева, Йордан Радичков и много други, произведения на чуждестранни детски автори, илюстрации от известни художници. На страниците му, изпъстрени и с детски рисунки, четем стихове и разкази на ученици, като във всеки брой гостува различно училище от различен край на България.
Впечатляващи са рубриките и конкурсите през годините – „Какво бих направил за България, ако бях голям“, „Това съм аз“, „Фокус – мокус“, „За родители“… В “Помисли, отгатни, сам самичък направи“ децата са отгатвали гатанки, решавали са ребуси и кръстословици, намирали са път през лабиринти… Рубриката „ПОЩАльон за милион“ е събирала не само споделени мисли, вълнения, впечатления, но и приятели. С Ателие „Пчелица” най-сръчните деца са майсторели оригинални и полезни неща. Не са забравени и най-малките със забавната страничка за оцветяване.
В Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ списание “Пчелица“ се съхранява от 1915 до 2011 г. Библиотеката разполага и с дигитални копия на най-старите броеве от него.
Днес с любопитство и интерес към списанието посягат и деца и възрастни. Децата – към последните броеве, с цветните илюстрации и любими четива, а възрастните – към първите броеве, към миналото, към думите на Дядо Славейков: “…Человек има една майка рождена и една само родина. Нашето отечество, нашата родина е майка България… Прекрасна е нашата родина – високи гори зелени, дълбоки води студени, широки равни полени…”