“Да съм слънчево момиче”! 55 г. от рождението на Петя Дубарова

За една картина, на която е нарисувано орехово дърво и под него деца и възрастни събират орехи, малката Петя Дубарова възкликва: „Фонтан е, зелен фонтан е орехът, мамо!…“ Това е в началото и макар че пътят не е дълъг, поезията на младото момиче блясва с огромна мощ и оставя всички – и читатели, и критици зашеметени от изяществото и музиката в нея.

“Желая да литна високо в небето,

да пипна със длани звездите,

да видя оттам заблестяло морето,

да чуя как пеят вълните…”

Младост, зрялост, мъдрост – това са думите за творчеството на Петя Дубарова, напуснала ни твърде рано, но оставила след себе си толкова красота.

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 в Бургас. На две години научава азбуката, а година по-късно започва да чете. Сама си взема книги от библиотеката, когато е на пет години, а на седем написва своето първо стихотворение. В началото стиховете на малката Петя  са публикувани във в. Септемврийче, като всички са впечатлени не само от зрелостта, но и продуктивността на младата авторка. По-късно нейните творби намират пристан в сп. Родна реч, където редакторите Георги Константинов и Григор Ленков ги оценяват по достойнство. 

 

Самоуверена, чувствителна и малко странна, винаги с мнение, винаги в спор! Това е Петя Дубарова, като всички тинейджъри на нейната възраст – жизнерадостна, общителна, лъчезарна. Морето, слънцето, чайките, плажът, морската градина в родния Бургас са нейните любими символни образи, които разкриват душевните й преживявания. Това е нейният свят, който вдъхновява стиховете й – трепетните вълнения на младото сърце, размислите за живота, носталгията по безгрижното лято… С тях тя дарява на всички нас своята доброта, сила и нежност.
И с творбите й растат поколения млади хора, и пеят песни по стиховете й…

Като една млада легенда.