Приказките са прекрасни с това, че винаги имат добър край, а това на свой ред дава една увереност, че доброто винаги побеждава злото, че лошите постъпки се наказват, а ние никога не трябва да се предаваме. Чрез приказките детето съпреживява съдбите на своите любими герои и по свой начин се самопрограмира как да действа в подобни ситуации. Чрез приказката е много по-лесно да се обяснят на детето простите житейски истини и правила на поведение, да се активира въображението и фантазията му.
Първомайстори на литературната приказка за деца в световен мащаб са френският писател Шарл Перо (1628-1703) с неговата книга “Приказки на майка ми юрдечката” (1697), немският писател Ернст Теодор Амадеус Хофман (1776-1822) и датският писател Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875).
Техни следовници в този жанр са: английските писатели Луис Карол (1832-1898) (“Алиса в страната на чудесата”, “Алиса в огледалния свят” и др.), Оскар Уайлд (1856-1900) (“Щастливият принц”, “Преданият приятел”, “Рожденият ден на Инфантата”, “Забележителната ракета” и други), Алън Милн (1882-1956) (“Мечо Пух” и др.), шведската писателка Астрид Линдгрен (1907-2002), създала известните в цял свят книги “Пипи Дългото чорапче”, “Дребосъчето и Карлсон, който живее на покрива” и други, руският писател Николай Носов (1908-1976), написал приказните повести “Приключенията на Незнайко”, “Незнайко в слънчевия град”, италианският писател Джани Родари (1920-1979), сътворил “Приключенията на Лукчо”, “Приказки по телефона”, “Продавач на надежда” и др.
В България първите големи творци на авторски приказки са Елин Пелин, с публикувани творби в началото на 20. век в сп. “Веселушка”; Николай Райнов, Ангел Каралийчев, Георги Райчев, Константин Константинов, Калина Малина, Владимир Русалиев, Светослав Минков, Георги Караславов, Емилиян Станев и др.
Днес много съвременни български писатели творят в жанра на литературната приказка. Срещата с тяхното творчество е среща с красотата и човечността, те ни зареждат с оптимизъм и в голяма степен определят детските естетически преживявания и потребности.
Радой Киров, Валери Петров и Кина Къдрева – трима обичани детски автори
Приказките на Радой Киров са забавни, написани в рими. Той е автор на много книги за деца и юноши: “Потъналите волове” (1948), “Три щурчета цигуларчета” (1972), “Момче със звънче” (1973), “Момче и слънчев лъч” (1974), “Летяща тетрадка” (1976), “Бригадири веселяци” (1977), “Слонче с балонче” (1978), “Вързана мечка” (1979), “Вулкан от сладолед” (1979), “Една кошничка усмивки” (1982), и др. Приказките на Радой Киров са кратки, образни, написани на кристално чист български език. Фразите му звънят и се запомнят лесно от децата. Поучителни са, без да се натрапват, като поуката се внушава индиректно.
Писателят Валери Петров, чиято 100 годишнина честваме тази година, написа за българските деца своите „Пет приказки“ (“Бяла приказка”, “Копче за сън”, “Меко казано”, “В лунната стая” и “Пук!”), за които са характерни многото стихотворения и песни. Това са приказни шедьоври, в които историите вървят ръка за ръка със стихчетата и рисуват шарени картинки – бялата планина на Ванчо и котето, лунната стая на Росето и нейните лунни лъчи, Оги и дядо му с котката Мърла, Светльо и лъжовното писмо до баба му. О, разбира се – Лили и Хрили в морското приключение! Детето научава много и за цената на приятелството:
„Казва се „приятел пръв“, Но защо е той такъв?…“
Приказният свят на Валери Петров се отличава с много чистота и нежност. Той събужда сетивностата на детето за красотата и добротата:
„Свети във морето
на детските игри
бисерче, което
ни прави по-добри.“
Не случайно този стих се превърна в мото на най-големия в България конкурс за съвременна детска литература „Бисерче вълшебно“.
Кина Къдрева е една от най-талантливите авторки на детски приказки, предназначени за най-малките читатели. Първата й книга от тази жанрова област е “Милкиното дръвче” (1962). По-късно от печат излизат още: “Синята камбанка” (1965), “Зайчето и момчето” (1966), “Капчица роса” (1967), “Веселите приключения на Глухчо” (1969), “Нарисувано петленце” (1969), “Приказки” (1980), „Хиляда златни рибки“(1977), „Таралежчето Черешко“ (2010), „Морски приказки“ (2016)
Най-характерната особеност на нейните приказки е, че в тях по необикновено оригинален начин са съчетани приказното, забавлението, радостта и поуката. Приказният сюжет няма дидактични цели, а смисловите внушения имат терапевтичен ефект. Трябва да споменем и нещо много важно – Кина Къдрева има голям принос в развитието на теорията на литературната приказка.
Влизайки в света на приказките, детето-читател попада в една фантастична реалност където царства хуманността, където човещината винаги триумфира и доброто винаги побеждава злото.
Какъв по-добър старт за живота на едно дете, което все още е чисто като сълза!