Агресията, желанието да нараняваме останалите и да разрушаваме, според някои психолози, е заложено в човешката природа. От силата на волята ни зависи дали ще успеем да потиснем това желание, както е нормално и прието в съвременното цивилизовано общество. Физическата сила отдавна не е най-важна. Силата на характера отличава наистина силния човек от останалите. Да подадеш ръка на по-слабите, да си толерантен – ето това е силата. Да се справиш с проблемите, да поискаш помощ от околните – това също е сила.
Какво всъщност показва агресивното дете? Че е “супергерой“? Та нима е геройство да си по-силен от малко дете или момиче!
Агресивното поведение е своеобразен вик за помощ, за внимание към вътрешния свят на детето, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които то няма сили да се справи само. Нека не забравяме, че децата не се раждат със знанието за това кое е добро и кое – зло. НАША задача е да ги научим на това. Често пъти обаче родителите казват едно, а показват друго. Думите се забравят бързо, но примерът остава. Всеки от нас има право на избор, но преди да изберем, трябва да помислим дали няма да нараним някой друг. Да не забравяме, че преди всичко сме хора и трябва да се държим човешки един с друг.
Съвети на известни специалисти към родителите:
– Не забравяйте да играете и общувате с детето!
– Показвайте му колко го цените и обичате!
– Интересувайте се от това, което прави и го подкрепяйте, научете детето да споделя!
– Не го унижавайте, не го обвинявайте, не го наказвайте!
– Учете детето на отговорност!
Съвети към детето:
Играй! Спортувай! Танцувай ! Пей!
Рисувай! Твори!
ЧЕТИ С …. ПРИЯТЕЛИ!